Домът, в който си роден, е твоята съдба – Епизод.135 (Ето какво ще видим)

Сакине случайно се среща с Несрин. Дали ще разбере, че това е дъщеря ѝ Гюлбин? Благодарение на Емине се връща Джемиле.Вижте още какво ще се случи в епизод 135 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате на 12 юли 2022 по Diema Family от 22:00 часа.

В епизод 134 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Баръш обещава на Зейнеп да ѝ помогне в търсенето на сестра ѝ. Зейнеп моли майка си да ѝ разкаже, какво се е случило, че Гюлбин е избягала. Али Раза купува пръстен за Султан, за да ѝ направи предложение пред всички.

НА КРАТКО какво се случи в епизод 134 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 12 юли 2022 по Diema Family:

Сакине и Несрин се срещат в един бутик. Сакине казва на Зейнеп, че Несрин ѝ напомня за сестра ѝ Гюлбин.

Всички се подготвят за изненадата на вечерта.

Благодарение на Емине, Джемиле се връща и сдобрява с Нух.

Зейнеп и Сакине са в бутика, където Зейнеп доведе майка си, за да си избере тоалет за сватбата ѝ. Зайнеп пита Сакине, защо е избягала сестра ѝ Гюлбин.

-Преди сестра ти Гюлбин да избяга… С нея се случи нещо много лошо, Зейнеп. Разболях се, не можех да отида на работа. Изпратих сестра ти Гюлбин да ме замести. Отиде в дома на госпожа Сюзън, това беше едно от най-богатите семейства по онова време.

-Какво се е случило, мамо след това? – подканя Зейнеп майка си, за да продължи.

-След това… Тя ми показа раната на пръста си. Бях ѝ много ядосана, не повярвах на думите ѝ. Мислех, че иска да съблазни сина на богаташите. Помислих, че така се опитва да намери място за себе си там. Бях ѝ много ядосана, много ядосана. По-късно баща ти я прибра от училището и повече не я пусна. Зейнеп, аз нищо не направих. Не можех да направя – Сакине продължава, а очите на дъщеря ѝ се насълзяват. – Тогава тя реши да избяга, за да се спаси от доживотен затвор.

-Мамо, ти си свикнала да живееш в безнадеждност. Ако татко не те беше задушавал толкова години, нямаше да бъдеш в това състояние – заявява Зейнеп.

-Не! Може да го наричаш безпомощност, безнадеждност. Може да го наречеш както искаш, но аз не защитих дъщеря си. Не направих нищо, не застанах на нейна страна. Нищо! – възразява твърдо Сакине.

-Говореше, че си я търсила. Имаш ли някакви следи? – пита Зейнеп.

-Търсих я много дълго време. Излизах сутринта и я търсих до вечерта. Лъжех баща ти. Казвах му, че отивам на работа, излизах и я търсех по цял ден, докато не започнеха да ме болят краката. Но не можах да я намеря. По-късно чух, че е заминала за Германия. Изпратих нейни снимки на нашите роднини, които бяха там. Мислех си, че може би някой ще види или чуе нещо и ще ми съобщи, но нямаше новини. Всички слухове за нея изчезнаха – отговаря Сакине.

-Не се притеснявай, мамо, ще намерим кака Гюлбин – уверява Зейнеп. – Може би тогава не си успяла до я намериш, но този път ще успеем, обещавам ви го. Говорих с Баръш за това. Той ще направи всичко възможно.

-Зейнеп, умолявам те да намериш Гюлбин. Не искам нищо повече от този живот. Няма да съжалявам, ако умра. Намерете я, моля ви.

-Не се притеснявай, ще я намерим. Хайде, сега да изберем някой тоалет за теб.

Действието се пренася в ресторанта, където Нермин помага в кухнята на Султан и пита Саваш, дали ще се справи и няма да съсипе всичко.

-Супер си! Чудесно се справяш – окуражава я Саваш.

Нермин бърка някакъв сос и казва, че когато има възможност ще идва в ресторанта, за да им помага и изсипва целия сос върху Султан.

-Султан, как стана това, ти защо така ненадейно дойде? – пита Нермин, а Султан залята с червения доматен сок и Саваш се заливат от смях.

Нермин казва на Саваш, че трябва веднага да се обадят на Емине, за да донесе дрехи на Султан, за да се преоблече.

Действието се пренася в магазина, където пристига Гюлбин. Тя поздравява Зейнеп и я пита, дали е избра сватбената рокля. Зейнеп ѝ отговаря, че е избрала, а Гюлбин я моли да ѝ я покаже, но Зайнеп ѝ казва, че иска да бъде изненада.

-Разбирам. Най-трудната част е минала. Има нещо, за което бих искала да поговоря с теб… – казва Гюлбин, но в този момент Сакине излиза от пробната. Гюлбин не знае, че тя е тук, затова я поглежда изненадано. Зейнеп харесва тоалета, който майка ѝ е избрала, след което казва: -Несрин, позволете ми да ви представя. Това е майка ми Сакине.

Сакине едва сега забелязва жената, която стои до Зейнеп.

-Здравейте, аз съм Несрин, представя се Гюлбин и подава ръка на майка си. Нещо като спазъм преминава през лицето на Сакине. Жената стои неподвижно, като през цялото време гледа Гюлбин, напълно забравила за Зейнеп, която се възхищава от тоалета.

Действието се връща в ресторанта, където пристига Баръш и пита Саваш, какво става, а той му отговаря, че Нермин се опитва да разсейва Султан, за да не разбере за плана за вечерта, а чичо им е отишъл да купува пръстен и го пита, той какво е открил.

-Полицията е намерила автомобила на Тарък, но е бил празен – казва Баръш.

-Как е разбрал, че полицията го търси? – пита Саваш.

-Не знам, но ще разбера – отговаря Баръш. Саваш го пита, дали ще каже на Зейнеп, а той му отговаря, че тази вечер няма нищо да казват, за да не развалят празника на чичо Али.

В този момент пристига самият Али Раза и притеснен ги пита какво става, а Саваш му отговаря, че всичко върви по план. Емине е отишла, за да донесе тоалет за майка си.

-Аз купих пръстен, Вижте, дали ще се хареше на Султан? – пита той като им показва пръстена, който купи преди малко. Племенниците му го харесват.

Действието се връща отново в бутика.

-Мамо, добре ли си? – пита Зейнеп.

-Дъще, съжалявам, не се притеснявай, казва Сакине на Гюлбин. – Гледам те през цялото време, защото много ми напомняш за един човек, който много ми липсва.

-Няма страшно. Хората си приличат – отговаря Гюлбин.

-На кого ти напомня, мамо? – пита Зейнеп.

-Тя прилича на сестра ти Гюлбин, казва Сакине.

-Ами днес си сънувал кака Гюлбин, затова ти се привижда навсякъде – обяснява Зейнеп.

-Разбира се, потвърждава Гюлбин. -Понякога сънищата ни влияят повече, отколкото ни се иска.

-Тя също като теб имаше зелени очи, казва Сакине, все още гледайки като омагьосана жената, с която току-що се срещна. – Тя мислеше, че когато порасне, цветът на очите ѝ ще се промени. Един път ме попита: Мамо, кога очите ми ще станат с цвета на кафето като твоите?

-Виж, мамо, много натъжихме Несрин, казва Зейнеп.

-Не се притеснявайте. Зейнеп ми разказа малко – обявява Гюлбин. – Изглежда става дума за изчезналата ви дъщеря, нали?

-Да, говорихме за нея преди известно време – казва Зейнеп.

Зейнеп казва на консултантката, че ще вземат и двата тоалета.

-Мамо, ти остани в този – казва Зейнеп, като маха етикета от блузата на майка си. Несрин се събира да си тръгва, а Зейнеп я моли да дойде с тях в ресторанта…

Действието се премества в ресторанта. Нух поставя ограда покрай цъфналите цветя, когато изведнъж… се появява на ръка разстояние от него Джемиле!

-Пристигнах без предупреждение – обявява жената. – Много ли си зает?

-Не, изобщо не – отговаря Емине, която стои до него, и се ръкува с Джемиле. – Той прави едно и също нещо от сутринта. Оставям ви сами. – Емине си тръгва, а съпрузите сядат на една от масите.

-Джемиле, защо си дошла? Дойде, за ме видиш ли ? пита – Нух.

-Откакто си тръгнах, много мислих – обявява жената. – Не е имало ден, в който да не съм мислила за теб. Не само за нас и нашия брак. Мислех си за смъртта на сестра ми. За Мехди. За състоянието, в което бях. В какво се бях превърнала, когато всичко това се случи. Аз също и теб много уморих, знам това. Но знаеш ли как се чувствах? Чувствах се като дърво, чиито корени се откъсват от време на време. Първо си тръгна сестра ми. Преди да успея да разбера какво се случва, Мехди си тръгна. Чувствах се така, сякаш съм останала без корени. После Бенал поиска да си тръгне и вземе Мюжган. Струваше ми се, че Мюжган има нужда от мен и че ако и тя си тръгне, няма да мога да живея. Така се чувствах по онова време…

-Защо не станах един от твоите корени, Джемиле? Защо не каза: ако Нух не е до мен, няма да мога да живея? Джемиле, ти си тръгна. Не можех да дишам, жено. Всичко в мен пресъхна, сърцето ми спря да бие, не можех да дишам. Как ти успя? Как можеш да дишаш? – пита Нух.

-Не можех. Не можех да направя нищо. Събудих се сутринта, а теб те нямаше. Не можех да направя нищо, Нух. Обух си обувките и си казах, че искам да си тръгна. Но къде? В главата ми се въртяха много мисли. Сърцето ми биеше напразно, абсолютно безсмислено. Не, не искам повече да живея без теб. Разбрах това веднага след като си тръгнах. Но не успях да дойда. Не можех да ти се обадя, не можех да ти кажа всичко това. Колкото повече мислех за това, толкова повече разбирах колко много съм те наранила. Казах си, че може би не искаш повече да ме виждаш.

-Какво ще правиш сега? Ще останеш ли или ще си тръгнеш? – пита Нух.

-Куфарите ми са там – Джемиле посочва вратата и прегръща ръцете на съпруга си. -Дойдох да хвана ръцете ти и никога повече да не ги пусна. Когато Емине ми се обади, тя каза: Нух не живее без теб. Аз също не мога да живея без теб. Казах си, че може би ако се срещна с теб и ти обясня всичко, тогава ще се справим, ще станем корени един за друг. Да разцъфнем като цветя, да посрещнем пролетта заедно! Искаш ли това? Искаш ли да посрещнеш пролетта с мен?

-Пролетта вече е настъпила. Пролетта е тук, пред мен – Нух докосва косата на жена си. Джемиле става, а след нея Нух и двата се прегръщат.

Али Раза, Саваш, Баръш и Емине ги наблюдават от съдената маса.

-Дъще, ти защо плачеш? – пита Али Раза.

-Не знам, разчувствах се, от щастие – отговаря Емине като трие сълзите си.

-Емине, ти направи днес празника двоен – казва Али Раза.

Баръш пита чичо си, дали си е написал речта, а той му подава един лист и го моли да я прегледа, след което казва на Саваш, че е дал номерът му на музикантите, за да им каже адреса като му се обадят.

-Как може тържество, без жива музика – казва Али Раза.

-Не знам, как го направи, но ти направи нещо прекрасно – казва Саваш на Емине. – Аз никога не съм срещал, момиче като теб!

Джемиле благодари на Емине, че благодарение на нея с Нух са се събрали отново.

Действието се пренася пред бутика, където Зейнеп казва на Несрин и майка си, че е сложила сватбената рокля на предната седалка и те трябва да седнат отзад.

Седейки толкова близо до Гюлбин, Сакине все повече забелязва неща у Несрин, който ѝ напомнят за дъщеря ѝ Гюлбин.

Заповядайте в нашата фейсбук група – https://www.facebook.com/groups/turski.seriali.fen.grupa/ Тук ще качваме епизоди, новини и снимки свързани с любимите ви сериали.